Законова промяна може да ощети милиони собственици на земя за сметка на арендатори
Нов конфликт сред ползите на притежателите и ползвателите на земеделска земя назрява в земеделския бранш. Поводът - готвени промени в Закона за собствеността и използването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за арендата, които могат да трансформират радикално метода, по който се подписват контракти за прилагане на земята.
Те плануват въвеждане на наложителни дълготрайни контракти и по-ясна регулация на рентните заплащания. За тях упорства Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) като твърди, че това би дало сигурност на земеделските стопани и в това време ще им разреши да възнамеряват вложения и да употребяват съвременни технологии.
От другата страна на уравнението стоят 3,5 милиона български притежатели на земеделска земя, които съгласно Българската асоциация на притежателите на аграрни земи (БАСЗЗ) могат да бъдат директно ощетени от смяната. В свое мнение до медиите организацията назова концепцията " рискова за пазара и противоконституционна ", тъй като нарушава свободата на договаряне и правото на благосъстоятелност. От асоциацията към този момент са провели и среща със зам.-министъра на земеделието Иван Капитанов, с цел да изложат причините си срещу готвените промени.
В момента множеството притежатели подписват едногодишни контракти за отдаване на ниви чартърен. Това им дава еластичност - в случай че наемателят не заплаща или предлага ниска лихва, договорът просто не се възобновява идната година.
По данни на бранша, средните ренти у нас варират сред 70 и 90 лева на декар в Северна България и 48-50 лева в Южна България. За мнозина тези средства не са просто допълнение, а главен приход - изключително за възрастните хора в селските региони.
БАСЗЗ предизвестява, че при дълготрайни контракти притежателите нямат гаранция, че ще получават заслужено заплащане след първата година. Ако арендаторът спре да заплаща, прекратяването на контракта ще става единствено по правосъден път - процедура, която постоянно продължава години и изисква обилни разноски.
Земеделският пазар демонстрира признаци на изстудяване още преди възможните законови промени. Според данни на Националния статистически институт, през 2024 година междинната цена на земеделската земя е спаднала с към 8% - до 1 480 лева за декар. В някои региони, изключително в Северозападна България, понижението доближава до 20%.
Експерти предизвестяват, че в случай че бъдат въведени наложителни дълготрайни контракти, спадът може да се форсира. Причината е, че земята, обвързана с многогодишни контракти, ще бъде по-трудна за продажба, а вложителите ще се оттеглен поради по-ниската ликвидност.
Аргументите на зърнопроизводителите звучат прагматично: земеделието е бизнес, който изисква време и вложения - с цел да се изградят напоителни системи, да се създадат дълготрайни агротехнически усъвършенствания и да се употребяват европейски стратегии, е нужна непоклатимост.
От страната на притежателите обаче стои другата действителност - за мнозина нивите са не просто актив, а сигурност и завещание. " Не може страната да ни принуждава да подписваме дълготрайни контракти, които не можем да прекратим, даже когато не ни заплащат ", споделят от БАСЗЗ.
Промените към момента не са импортирани публично в Народното събрание, само че тематиката към този момент провокира съществено напрежение в бранша. От асоциацията на притежателите упорстват за необятна социална полемика, преди да се подхващат законови стъпки.
Ако едногодишните контракти бъдат отстранени, това може да провокира верижна реакция - от спад в приходите на милиони хора до ново стесняване на пазара на земя, който така и така е фрагментиран и подвластен от локалните условия.
Собствениците на земи упорстват също, че промени са противоконституционни, подменят свободата на договаряне и лимитират правото на благосъстоятелност.
Те плануват въвеждане на наложителни дълготрайни контракти и по-ясна регулация на рентните заплащания. За тях упорства Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) като твърди, че това би дало сигурност на земеделските стопани и в това време ще им разреши да възнамеряват вложения и да употребяват съвременни технологии.
От другата страна на уравнението стоят 3,5 милиона български притежатели на земеделска земя, които съгласно Българската асоциация на притежателите на аграрни земи (БАСЗЗ) могат да бъдат директно ощетени от смяната. В свое мнение до медиите организацията назова концепцията " рискова за пазара и противоконституционна ", тъй като нарушава свободата на договаряне и правото на благосъстоятелност. От асоциацията към този момент са провели и среща със зам.-министъра на земеделието Иван Капитанов, с цел да изложат причините си срещу готвените промени.
В момента множеството притежатели подписват едногодишни контракти за отдаване на ниви чартърен. Това им дава еластичност - в случай че наемателят не заплаща или предлага ниска лихва, договорът просто не се възобновява идната година.
По данни на бранша, средните ренти у нас варират сред 70 и 90 лева на декар в Северна България и 48-50 лева в Южна България. За мнозина тези средства не са просто допълнение, а главен приход - изключително за възрастните хора в селските региони.
БАСЗЗ предизвестява, че при дълготрайни контракти притежателите нямат гаранция, че ще получават заслужено заплащане след първата година. Ако арендаторът спре да заплаща, прекратяването на контракта ще става единствено по правосъден път - процедура, която постоянно продължава години и изисква обилни разноски.
Земеделският пазар демонстрира признаци на изстудяване още преди възможните законови промени. Според данни на Националния статистически институт, през 2024 година междинната цена на земеделската земя е спаднала с към 8% - до 1 480 лева за декар. В някои региони, изключително в Северозападна България, понижението доближава до 20%.
Експерти предизвестяват, че в случай че бъдат въведени наложителни дълготрайни контракти, спадът може да се форсира. Причината е, че земята, обвързана с многогодишни контракти, ще бъде по-трудна за продажба, а вложителите ще се оттеглен поради по-ниската ликвидност.
Аргументите на зърнопроизводителите звучат прагматично: земеделието е бизнес, който изисква време и вложения - с цел да се изградят напоителни системи, да се създадат дълготрайни агротехнически усъвършенствания и да се употребяват европейски стратегии, е нужна непоклатимост.
От страната на притежателите обаче стои другата действителност - за мнозина нивите са не просто актив, а сигурност и завещание. " Не може страната да ни принуждава да подписваме дълготрайни контракти, които не можем да прекратим, даже когато не ни заплащат ", споделят от БАСЗЗ.
Промените към момента не са импортирани публично в Народното събрание, само че тематиката към този момент провокира съществено напрежение в бранша. От асоциацията на притежателите упорстват за необятна социална полемика, преди да се подхващат законови стъпки.
Ако едногодишните контракти бъдат отстранени, това може да провокира верижна реакция - от спад в приходите на милиони хора до ново стесняване на пазара на земя, който така и така е фрагментиран и подвластен от локалните условия.
Собствениците на земи упорстват също, че промени са противоконституционни, подменят свободата на договаряне и лимитират правото на благосъстоятелност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ